Наторяване на бонсай

loading...

Дърветата които се пресаждат всяка година, нямат нужда от торене. Изключение правят стиловете „дърво върху скала”.

Торенето е необходимо за подържане равновесието на дръвчето.

Първото торене става в края на зимата и началото на пролетта. Тори се повторно когато листата започнат д а се развиват. Спрете торенето когато се намаляват листата. През лятото се тори на 15 дни, а през есента 2-3 пъти, за да могат бонсаите да устоят на зимните студове. През зимата не се тори, дори и тропичните отглеждани в стаята.

Един бонсаи имам нужда от азот, фосфор и калий. Торовете биват течни, праховидни, под формата на паста, оборски тор, естествени торове.

Съвети:

- никога не се тори върху сух субстрат, а след поливане.

- минералните торове да се разреждат повече от предписаното.

- при предозиране, кореновата туфа да се премие с вода.

- след пресаждане да не се тори минимум две седмици.

- през зимата не се тори или торенето е минимално.

- при остра недостатъчност да се използва течен тор.

- прекаленото торене може да доведе до болестни симптоми.

Типични явления на недостатъчност

Азот (N)  -  Слаб растеж, светложълто оцветяване на листата.
Фосфор (P)  -  Слаб растеж, задържане на цъфтежа, понякога червеникаво оцветяване на листата.
Калий (K)  -  Слаба устойчивост на болести и измръзване, кафяви до жълтеникави ръбове на листата, умиране на цели листа.
Калций (Ca)  -  Слаб растеж, податливост на болести, жълти леторасти.
Магнезий (Mg)  -  Жълтеникаво оцветяване на по-старите листа със зелени листни жилки (хлороза).
Бор (B)  -  Летораслите пожълтяват и умират.
Мед (Cu)  -  Бели върхове на листата.
Манган (Ma)  -  Неравномерни кафяви петна по листата.
Молибден (Mo)  -  Младите листа се деформират и се оцветяват в жълто.
Желязо (Fe)  -  Светложълти леторасти.

Източник: bonsai-bg.com